Какво наистина искат истинските журналисти от ПР специалистите ?
Напоследък работата на много ПР практици се превърна от професионална дейност в чист спам, разпращайки своите пресрилийзи до всички (т.е. до никой), неадресирани, до “undisclosed recipients” и т.н. В това може да се убедите, като четете рубриката “Петъчен ПР” в блога на вестник “Капитал”. И после се чудят защо никой не е писал за тях. Отговорът е много прост - защото правилата днес са други, особено вследствие на промените, които настъпиха след развитието на интернет. Хората са измислили вече нов модел за писане на пресрилийз, който е съобразен с всички новости на онлайн комуникацията. Даже си има и име (колото и да не харесва на някои) - Social Media Press Release (SMPR). Оставям го в оригинал, защото буквалният превод на български ми звучи…странно.
Хубавото е, че ПР отделите на големите компании вече успешно прилагат този модел на писане. Форд са отличен пример в писането на SMPR за новия си модел Фокус 2008. Лошото е, че броят им се брои на пръсти, и много ПР специалисти продължават по традиционния стар начин, който обаче не се вмества в днешните изисквания.
Поводът за тези думи е едно изследване на Bulldog Reporter и TEKgroup International. Особено внимание обърнете на въпрос #4, който пита журналистите с какво най-много ги ядосват ПР практиците. Отговорите се простират в скала от “не съм съгласен” до “абсолютно съм съгласен”. Ако успеем да променим тези 9 точки (толкова са посочени в изследването), имиджът на ПР професията ще се промени категорично. А това е особено наложително в страни като България, където представите за ПР за тотално неясни. Няма да стане бързо, но все някога трябва да дадем начало.
ноември 23, 2007 at 1:37 pm
От 30 години се занимавам с маркетинг и реклама. През всичките тези години с горчивина и потрес наблюдавам все едно и също нещо: българите не разбират от много неща, но най- малко разбират те от реклама.
В това е комай и цялата трагедия на българския бизнес. Много добре го е казал Васил Цонев: “В България никой не бива да се надсмива над самодейците, защото всички си изкарват хляба със самодейност.”