Да се учим на PR от децата

Невероятно е колко много неща можем да научим от децата. Определени черти от тяхното поведение могат да помогнат значително в работата на ПР специалистите.

Още в ранна възраст децата са усвоили един от най-важните компоненти на дадена ПР програма, който много практици забравят, а именно ясно поставени цели. Кое дете не обработва всяка вечер своите родители, че ще слуша, ако му позволят да гледа любимия си филм малко по-късно същата вечер или ако му купят играчка утре. От ПР гледна точка, освен че знае какво иска, детето е способно да идентифицира точното послание, което отключва сърцата и портфейлите на всеки родител - да бъде послушно. Затова не ме учудва фактът, че 5-годишният ми братовчед получава от баща си всеки ден по една нова играчка. Важна роля тук играе и обстоятелството, че те не приемат „не” за отговор и продължават да настояват, докато не получат онова, което искат. Децата знаят, че често пъти  „не” означава „може би”, а „може би” лесно се трансформира в „да”.

дете

За разлика от ПР специалистите, които изпадат в ужас, ако някой иска да ги научи на нещо, което те не знаят, децата постоянно искат да научават нови неща. Те са много любопитни и питат за всичко, което ги вълнува. За децата важи правилото, че няма глупави въпроси, а само глупави отговори. По този начин те трупат знания и информация, които ще използват в подходящия момент. Децата от рано задават най-научните въпроси : защо има ден и нощ, защо небето е синьо, а слънцето - кръгло. Неотдавна чух едно момченце да пита своите родители защо са избрали да пазаруват в даден хипермаркет, а не в друг. С други думи той ги попита как са направили  избор за дадена марка и как са взели своето решение - все въпроси, които специалистите по ПР и маркетинг трябва постоянно да проучват и изследват.

Децата притежават и друга една характеристика, чиято липса сред редица специалисти е голям проблем. Малчуганите нямат бариери във възприемането на света и имат свободата да мислят без ограничения. Те виждат и чуват неща, които по-възрастните не могат, защото ежедневието им ги е вкарало в един коловоз, от който излизане няма. Ако сте маркетингов специалист и искате да разберете как ще се възприеме новата опаковка на даден продукт, проявете смелост и питайте деца. Ще получите абсолютно обективен и искрен отговор, тъй като децата са лишени от предрасъдъци и корпоративни интереси.

детска рисунка

Свободата на мисълта води след себе си следващата типична черта на детския характер - креативност и богато въображение. Ако трябва да разрешат проблем, децата гледат по различен начин за света. Всичко се решава „тук и сега”. Нарушават правилата, защото не знаят, че правилата съществуват. За пример вземете една детска рисунка, в която можем да видим оранжево небе и коли, хвърчащи около зелени облаци. Там, където ние виждаме нож за хранене, децата виждат сабята на Зоро, а детската стая може да се окаже джунглата на Тарзан. Креативността в ПР (и не само там) помага изключително много за раждането на оригинални идеи и за решаването на проблеми.

децата умеят да се забавляват

И най-накрая - но не и по важност, трябва да признаем, че децата умеят да превърнат всяко тяхно занимание в забавление. Така дългото пътуване  до морето може да се превърне в забавна програма, включваща песни, игри и весели истории. Затова прекарайте няколко дни с дете и се учете! Освободете се от всякакви задръжки и мисли, забавлявайте се и бъдете дете - това ще има положителен ефект върху работата и начина ви на живот.

9 коментара to “Да се учим на PR от децата”

  1. sickdreamer Каза:

    И все пак сякаш ученето от децата не би дало толкова добри резултати :) Именно тяхната искреност, липса на бариери и богато въображение ги различват от възрастните, за които принципно е предназначена рекламата. ПР агентите трябва да се съобразяват с ограничеността на върастните…

  2. Svetlina Каза:

    дай да се разберем кое наричаш деца, щото минат ли 3-4 клас и всичката тая невинност се губи :(
    @sickdreamer, децата също се съобразяват с ограниченията на възрастните - нали и те живеят на нашата шантава планета. Повярвай ми - децата на две също слушат чалга, също стоят в задимени стаи, а но 5 носят обърнати кръстове и джойнтчета като бате - така де - децата още от първите си вдишвания почват да се съобразяват, приспособяват и ограничават със и от света на възрастните…

  3. ivanberov Каза:

    явно не ни съвпадат мненията, в което няма нищо лошо разбира се :)

    деца наричам всички онези, които още нямт предразсъдъци и мислят свободно, независимо от възръстта… Както казва Светлина, може би с влизането в училище картинката се промения.

  4. Biser Каза:

    Имаше една книжка на Дж. Фостър “Как се раждат идеите”, в която се обсъждат горе-долу същите неща. Напълно съм съгласен с идеята на поста. Когато се променяме, е добре да знаем какво развиваме и какво оставяме зад нас. Начинът на мислене не е изключение.

  5. Бу Каза:

    “От ПР гледна точка, освен че знае какво иска, детето е способно да идентифицира точното послание, което отключва сърцата и портфейлите на всеки родител - да бъде послушно. Затова не ме учудва фактът, че 5-годишният ми братовчед получава от баща си всеки ден по една нова играчка. Важна роля тук играе и обстоятелството, че те не приемат „не” за отговор и продължават да настояват, докато не получат онова, което искат. Децата знаят, че често пъти „не” означава „може би”, а „може би” лесно се трансформира в „да”.”

    Братовчед ти прави лоша услуга на детето си :D
    Да, децата често пробват дали няма да се случи това, което искат, ако го повторят още 10,000 пъти едно след друго, но не непременно се огорчават и наскърбяват на света, ако това не стане.
    Добрият родител трябва практически редовно да отказва (с обяснения, доводи и всякакви тактики), ако не иска да възпита поредния свръхзадоволен консуматор…

  6. ivanberov Каза:

    Бу,
    аз все още нямам деца, но около мен - колкото искаш :) Съгласен съм, че родителите трябва по-често да отказват.

  7. Бу Каза:

    :D ама ужасно обичам хората да се съгласяват с мен.

  8. krasi Каза:

    Здравйте,харесва ми сайта и често го посещавам.А колкото до темата ,тя ми напомня за една книга “Защо купуваме” на Пако Ъндърхил и който не е съгласен с Иван Беров,нека я прочете за да се убеди в казаното по горе. :)
    Благодаря

  9. Longanlon Каза:

    Мда, често срещан синдром не само на ПР специалистите, ами на много други хора е, че като са се назовали “специалисти” си мислят, че са хванали господ за … нещо си там и че никой повече на нищо не може да ги научи, щото знаят всичко.

    Reality check!

Вашият коментар