Да се учим на PR от децата
Невероятно е колко много неща можем да научим от децата. Определени черти от тяхното поведение могат да помогнат значително в работата на ПР специалистите.
Още в ранна възраст децата са усвоили един от най-важните компоненти на дадена ПР програма, който много практици забравят, а именно ясно поставени цели. Кое дете не обработва всяка вечер своите родители, че ще слуша, ако му позволят да гледа любимия си филм малко по-късно същата вечер или ако му купят играчка утре. От ПР гледна точка, освен че знае какво иска, детето е способно да идентифицира точното послание, което отключва сърцата и портфейлите на всеки родител - да бъде послушно. Затова не ме учудва фактът, че 5-годишният ми братовчед получава от баща си всеки ден по една нова играчка. Важна роля тук играе и обстоятелството, че те не приемат „не” за отговор и продължават да настояват, докато не получат онова, което искат. Децата знаят, че често пъти „не” означава „може би”, а „може би” лесно се трансформира в „да”.

За разлика от ПР специалистите, които изпадат в ужас, ако някой иска да ги научи на нещо, което те не знаят, децата постоянно искат да научават нови неща. Те са много любопитни и питат за всичко, което ги вълнува. За децата важи правилото, че няма глупави въпроси, а само глупави отговори. По този начин те трупат знания и информация, които ще използват в подходящия момент. Децата от рано задават най-научните въпроси : защо има ден и нощ, защо небето е синьо, а слънцето - кръгло. Неотдавна чух едно момченце да пита своите родители защо са избрали да пазаруват в даден хипермаркет, а не в друг. С други думи той ги попита как са направили избор за дадена марка и как са взели своето решение - все въпроси, които специалистите по ПР и маркетинг трябва постоянно да проучват и изследват.
Децата притежават и друга една характеристика, чиято липса сред редица специалисти е голям проблем. Малчуганите нямат бариери във възприемането на света и имат свободата да мислят без ограничения. Те виждат и чуват неща, които по-възрастните не могат, защото ежедневието им ги е вкарало в един коловоз, от който излизане няма. Ако сте маркетингов специалист и искате да разберете как ще се възприеме новата опаковка на даден продукт, проявете смелост и питайте деца. Ще получите абсолютно обективен и искрен отговор, тъй като децата са лишени от предрасъдъци и корпоративни интереси.

Свободата на мисълта води след себе си следващата типична черта на детския характер - креативност и богато въображение. Ако трябва да разрешат проблем, децата гледат по различен начин за света. Всичко се решава „тук и сега”. Нарушават правилата, защото не знаят, че правилата съществуват. За пример вземете една детска рисунка, в която можем да видим оранжево небе и коли, хвърчащи около зелени облаци. Там, където ние виждаме нож за хранене, децата виждат сабята на Зоро, а детската стая може да се окаже джунглата на Тарзан. Креативността в ПР (и не само там) помага изключително много за раждането на оригинални идеи и за решаването на проблеми.

И най-накрая - но не и по важност, трябва да признаем, че децата умеят да превърнат всяко тяхно занимание в забавление. Така дългото пътуване до морето може да се превърне в забавна програма, включваща песни, игри и весели истории. Затова прекарайте няколко дни с дете и се учете! Освободете се от всякакви задръжки и мисли, забавлявайте се и бъдете дете - това ще има положителен ефект върху работата и начина ви на живот.
декември 1, 2007 at 6:19 pm
И все пак сякаш ученето от децата не би дало толкова добри резултати
Именно тяхната искреност, липса на бариери и богато въображение ги различват от възрастните, за които принципно е предназначена рекламата. ПР агентите трябва да се съобразяват с ограничеността на върастните…
декември 2, 2007 at 7:26 am
дай да се разберем кое наричаш деца, щото минат ли 3-4 клас и всичката тая невинност се губи
@sickdreamer, децата също се съобразяват с ограниченията на възрастните - нали и те живеят на нашата шантава планета. Повярвай ми - децата на две също слушат чалга, също стоят в задимени стаи, а но 5 носят обърнати кръстове и джойнтчета като бате - така де - децата още от първите си вдишвания почват да се съобразяват, приспособяват и ограничават със и от света на възрастните…
декември 2, 2007 at 11:20 am
явно не ни съвпадат мненията, в което няма нищо лошо разбира се
деца наричам всички онези, които още нямт предразсъдъци и мислят свободно, независимо от възръстта… Както казва Светлина, може би с влизането в училище картинката се промения.
декември 4, 2007 at 1:27 pm
Имаше една книжка на Дж. Фостър “Как се раждат идеите”, в която се обсъждат горе-долу същите неща. Напълно съм съгласен с идеята на поста. Когато се променяме, е добре да знаем какво развиваме и какво оставяме зад нас. Начинът на мислене не е изключение.
декември 10, 2007 at 1:36 pm
“От ПР гледна точка, освен че знае какво иска, детето е способно да идентифицира точното послание, което отключва сърцата и портфейлите на всеки родител - да бъде послушно. Затова не ме учудва фактът, че 5-годишният ми братовчед получава от баща си всеки ден по една нова играчка. Важна роля тук играе и обстоятелството, че те не приемат „не” за отговор и продължават да настояват, докато не получат онова, което искат. Децата знаят, че често пъти „не” означава „може би”, а „може би” лесно се трансформира в „да”.”
Братовчед ти прави лоша услуга на детето си
Да, децата често пробват дали няма да се случи това, което искат, ако го повторят още 10,000 пъти едно след друго, но не непременно се огорчават и наскърбяват на света, ако това не стане.
Добрият родител трябва практически редовно да отказва (с обяснения, доводи и всякакви тактики), ако не иска да възпита поредния свръхзадоволен консуматор…
декември 11, 2007 at 11:29 am
Бу,
Съгласен съм, че родителите трябва по-често да отказват.
аз все още нямам деца, но около мен - колкото искаш
декември 11, 2007 at 11:46 am
декември 17, 2007 at 10:19 pm
Здравйте,харесва ми сайта и често го посещавам.А колкото до темата ,тя ми напомня за една книга “Защо купуваме” на Пако Ъндърхил и който не е съгласен с Иван Беров,нека я прочете за да се убеди в казаното по горе.
Благодаря
декември 20, 2007 at 2:15 pm
Мда, често срещан синдром не само на ПР специалистите, ами на много други хора е, че като са се назовали “специалисти” си мислят, че са хванали господ за … нещо си там и че никой повече на нищо не може да ги научи, щото знаят всичко.
Reality check!